Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Николай Каварджиклиев и заместничката му Виктория Иванова, в чийто ресор е ПРСР 2014-2020, представиха актуална информация за етапа на изпълнение на ПРСР 2014-2020 и за състоянието и кадровата обезпеченост на ДФЗ в рамките на проведеното на 16.03.2022 г. изслушване в Комисията по земеделието, храните и горите („Комисията“) към 47-о Народно събрание (НС).
Проблеми от прилагането на ПРСР 2014-2020 в две информационни системи ИСУН и ИСАК
Г-жа Иванова коментира, че работата в ДФЗ вместо да бъде облекчавана се натоварва „Колкото повече системи има, толкова по-тежка и бавна е работата за самите експерти. ЗУСЕСИФ е удобен за бенефициентите бързо да подават проектните предложения. Оттам нататък обаче Фондът работи с една доста мащабна програма, която всички знаете казва се ИСАК и в която всичко „се набива“ от ИСУН в ИСАК ръчно. Работата е много трудоемка. Вместо работата да се върши веднъж, тя се върши два пъти.“. Иванова посочи, че това изключително много затормозява процесите „има и редица други трудности, които можем да обсъдим следващ път“, но според нея този проблем трябва серизоно да се разгледа „ако искаме проектните предложения да се разглеждат в срок“.
Според г-н Каварджиклиев „Фондът има нужда от един анализ на процесите и организационната дейност, и от голяма доза дигитализация, ако искаме нещата да се вършат бързо и ефективно. Забелязвам за 10 дена, че много двойна и тройна работа се върши и кипи един безсмислен труд. В тази посока има резерви и има какво да се направи“.
Възможните решения
Председателят на Комисията Пламен Абровски се обърна към изпълнителния директор на ДФЗ за пояснение „Да разбираме, че ДФЗ не желае да продължава да работи в ИСУН на един по-късен етап, когато стартира стратегическия план?“. Каварджиклиев уточни „Желанието е да има един интерфейс между ИСУН и ИСАК и да не се набиват едни и същи неща в две системи. И когато има човешки ръчички между двете системи обикновено стават много грешки, а когато има един интерфейс, гарантира много по-малка доза грешки и много по-ефективна работа. Има и други системи, които могат да ползват същите ресурси, спокойно могат да се вържат, вече сме 2022 г. на 21-и век.“. В отговор Абровски препоръча „Аз даже бих ви препоръчал вместо да разработвате връзка между ИСУН и ИСАК, да направите един публичен профил в ИСАК и да минете да работите само в ИСАК. Това е моето мнение.“
Седмица по-рано Каварджиклиев заяви „Поставям като приоритет и дигитализацията в системите на Разплащателната агенция, където предстои много работа. Изпълнението на тази задача е закъсняло, но съм убеден, че заедно със земеделските стопани ще намерим верните решения, за да се отговори на предизвикателствата, пред които ще се изправим през утрешния ден“. В заседанието на Комисията той посочи, че проблемите на ДФЗ, произтичащи от работата по ПРСР в две информационни системи ИСУН и ИСАК е „първото, което ми извади очите от влизането ми в ДФЗ и предстои да се работи много професионално по това„.
Какво пречи на бързото разглеждане на проекти и къде е проблемът на ДФЗ?
Депутат от Комисията зададе въпрос къде е проблема на Фонда, коментирайки бавното усвояване на средствата по ПРСР 2014-2020, за което се аргументира с данните на ДФЗ за изпълнението на програмата към 31.12.2021 г. и последните към 28.02.2022 г., а именно 51 % в края на 2021 г. и 52 % в края на февруари 2022 г. В отговор ръководителят на ДФЗ посочи „Проблемът на Фонда към момента, който виждам, е в чисто структурно-организационен аспект. Изчистване на данните в справките с яснота за разходите по ПРСР за двата периода 2007-2013 и 2014-2020. Това което липсва на Фонда, е едно звено по контролинг, липсва звено и по риск мениджмънт. Това са двете задължителни неща за всяка една голяма финансова институция“ и сподели, че той разглежда ДФЗ „като финансова институция“. Според Каварджиклиев „Ще се наложи да се направят промени в устройствения правилник, скоро смятам да ги предложа. Не е нормално да няма система за контролинг и отговорен за Фонд с тези мащаби. Не е нормално да няма риск мениджмънт в една такава институция. В годините никога не е имало организиран по този начин модел на работа. Най-малкото това е стандарт в световната и европейската практика. Ако искаме да изглеждаме по модерен начин, да избегнем някои съмнения, да имаме яснота за цифрите такива каквито трябва да бъдат, ние трябва да ги имаме тези неща.“. Като причина за забавянето на ДФЗ и бързото разглеждане на проектните предложения той посочи „лошата организация и стиковането на сроковете с министерство на земеделието преди години“ и поясни „Когато се пускат няколко мерки едновременно и се застъпват сроковете, кадровата обезпеченост на Фонда не е безкрайна. Получава се „bottleneck“, струпват се много неща, няма кой да ги обработва, няма капацитет и ако има и субективно отношения на някой към тея неща, имаш две или три натрупвания. Оттам нататък, като стане тясно гърлото на фунията, нормално е да има забавяне. Когато няма добра организация как да се отработи това забавяне, се получава едно изоставане, получават се и бюрократични спънки по трасето. В момента се стараем да изчистим всичко това.“
Очаква ли се загуба на средства по ПРСР 2014-2020 към края на годината?
На въпрос на Абровски дали може да се даде от ДФЗ информация и прогноза от загуба на средства по ПРСР към края на годината и какво се предприема, за да се минимизира евентуална загуба Каварджиклиев отговори, че макар да не разполага с ясна прогноза „поради липсата на анализ на риска, който да каже има или няма„, „видимо ще има, тъй като много хора се отказват от проектите. Много от клиентите не са наясно какво ще правят и как ще го правят, тази несигурност в тях е сериозен проблем“. Изпълнителният директор на ДФЗ сподели „действително имаме отказани проекти и те не са малко, изтеглят си документацията хората и приключват„.
Според Виктория Иванова опасенията са за загуба на средства в размер на около 50 млн. евро и ДФЗ е залагал надежди на подмярка 4.3 за минимизирането на отчисления по Програмата, но “обществената поръчка за съжаление се провали“. Според нея най-добрият сценарий, за да не бъдат загубени тези средства, е да се проведе втори път обществена поръчка и ДФЗ да успее да плати в края на тази година авансово 50 % от стойността й, която е в размер на 107 млн.лв. Каварджиклиев допълни „Министерството на земеделието трябва да е наясно какво ще се случи, защото води процедурата„.
Има ли изход за инвестиционните проекти по ПРСР в контекста на по-високите пазарни цени спрямо тези от проектите и референтната база данни на ДФЗ?
Г-жа Иванова обясни пред членовете на Комисията и присъстващите гости, че ДФЗ към момента работи по актуализацията на референтните цени по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР 2014-2020 и се очаква те да бъдат актуализирани преди края на текущия прием по подмярката. Целта е да могат да бъдат приложени от ДФЗ при предстоящото разглеждане и оценка на проектите, тъй като инфлацията и ефектът от военния конфликт в Украйна се отразяват на пазарните цени на материали, строителство, техника и пр., които се залагат в бизнесплановете на кандидатите. „Сезирали сме Управляващия орган и предполагаме, че те ще ни дадат разрешение да приложим актуалните референтни цени, които ще бъдат готови до две седмици, малко по-рано преди края на приема, за да можем да ги приложим изцяло по всички проектни предложения по 4.2“, уточни Иванова. Тя допълни, че подобна промяна няма да е приложима за последния прием по подмярка 4.1 на ПРСР, тъй като актуални цени там са били правени месец преди края на приема през 2021 г. Повече по темата ТУК!
Коментирайки закъсненията в разглеждането и одобрението на проектите по приключилите приеми по частните инвестиционни мерки, в контекста на силно променените пазарни цени на инвестициите, заместник председателят на Комисията, Десислава Танева, предложи на представителите на ДФЗ „да дадете възможност с анекс да актуализирате тези одобрени проекти по действащи договори на референтни цени като безспорно най-бързият начин за такава комуникация и аз съм убедена, разбира се щом го предлагам, да стигнете тавана по настоящата Програма.“. Според нея „по-бавният начин е да поискате промяна в Програмата“. В отговор директорът на ДФЗ поясни, че това е възможно за проекти, при които не са стартирани обществените поръчки. Танева акцентира на необходимостта от „спешно решение по повод променената пазарна среда“ и активна комуникация с Европейската комисия за намиране на решение както за частните, така и за проектите на публичните бенефициенти, за да няма риск от загуба на средства по Програмата в края на годината „иначе тази загуба, която сега я казвате ще е толкова оптимистичен вариант, колкото не можем да си представим“. Тя споделя казаното от Каварджиклиев мнение, че по-тревожен е проблемът с отказването на бенефициентите от изпълнението на проекти и че ще се получи „голяма снежна топка, ако няма спешна интервенция в тази посока. Защото все още има хора с одобрени проекти, които могат да ги изпълнят, но при тези цени никой няма да се главоболи с Фонд Земеделие, да бъдем реалисти“. В заключения Танева акцентира на следната препоръка „Трябва спешно решение по повод променената пазарна среда. Трябва да дадете спешен знак. Иначе обричаме остатъка от изпълнението на Програмата на провал поради обективната ситуация в момента.“.
Източник: ДФЗ; https://ruralnet.bg/
