Използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия е стъпка напред в по-зеленото земеделие

Добре адаптираните към климатичните условия сортове стават един от най-важните елементи в постигането на устойчиво производство на храни и тази теза е заложена в европейската стратегия „От фермата до трапезата“. В новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) се предвижда стопаните, които използват добре адаптирани, или местни сортове, да бъдат допълнително финансирани заради запазването на регионалното разнообразие от растения. Неслучайно в контекста на всички завишени зелени изисквания и за справяне с климатичните промени според Организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) използването на адаптирани култури и сортове се определя като една от най-интелигентните практики за намаляване на риска от климатичните промени. От друга страна внедряването в практиката на такива сортове запазва плодородието на почвите и водните ресурси, което освен намаляване на загубите от засушаване, ниски и високи температури, води и до намаляване на употребата на пестициди и по-нисък екологичен отпечатък.

Местната селекция е по-екологосъобразна

Според едно от най-новите изследвания, предприето от ЕК за определяне на ползите от растителната селекция, около 33% от преките емисии на въглеродния диоксид се намаляват благодарение на растителната селекция, коментират от Селскостопанска академия (ССА). И неслучайно в стратегията „От фермата до трапезата“ на ЕС се подчертава, че в основата на една устойчива хранителна система е наличието на разнообразие от добре адаптирани сортове.

У нас науката, посветена на разработването на разнообразни култури и сортове, съобразени с нашите климатични и почвени условия, има дълга история. Според данни от Селскостопанска академия (ССА) в Патентното ведомство регистрирани и действат общо 419 сорта, от които 340 са на ССА, или около 81%, като през последните години най-голям брой издадени сертификати има в областта на полските култури. Именно и там е съсредоточена най-голямата сила на българското земеделие. С акцент върху устойчивостта на различни фактори се работи и в създаването на сортове култури и в областта на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Процесът на признаване на един сорт обаче отнема десетки години и усилията на родната наука са насочени към внедряването на повече иновации и дигитални решения, които да съкратят процесите и да подпомогнат учените в работата им.

За селекцията е нужен майсторлък

„Селекцията е сериозна наука и практика, която винаги си поставя много високи обективни цели. Самата методология, по която се създават и изпитват новите кандидат-сортове, реално показва дали сме крачка напред, тъй като няма как един сорт да бъде признат, ако той няма по-добри качества от старите сортове и от стандартите. Задължително новият сорт трябва най-малкото като добив да превишава стандартите със сериозен процент и е добре да притежава устойчивост на биотични и абиотични стресови въздействия, което ще рече устойчивост на ниски температури, на засушаване, на болести. Всички тези качества трудно се комбинират в един генотип. Това е майсторлъкът и зад това стои много наука“, разказва пред Агрозона проф. Виолета Божанова, заместник-председател на Селскостопанска академия.

Селскостопанска академия традиционно създава голям брой нови сортове. В Патентно ведомство за период от 2016 до 2018 г например, в България са регистрирани и действат общо 419 сорта, от които 340 са на ССА, или около 81%, като през последните години най-голям брой издадени сертификати има в областта на полските култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, сусам, царевица, фасул, тритикале, тъй като селекцията при тези култури на базата на биологичните им особености протича по-бързо – от 8 до 10 години. Притежатели на най-голям брой сертификати в последните 4 години са Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево, Институтът по полски култури в Чирпан, Институтът по земеделие в Карнобат. Това се дължи на факта, че в някои от тези институти се прави селекция на повече от една култура.

Какво търсят фермерите

Учените трудно могат да оценят какво точно търсят фермерите, защото няма информация кой какво сее. „Няма единна електронна платформа с информация за предлагани сортове и налични семена от тях. Надявам се, чрез осъществяването на предложения от Министерството на земеделието проект „Дигитализация  на процесите от фермата до трапезата“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, да бъде изградена единна електронна информационна система за обмен на данни в т.ч. и за подходящи сортове по култури и наличие на семена от тях“, казва проф. Божанова.

Търсенето от страна на фермерите е доста хаотично, няма система, няма изградени договорни отношения, няма изградени клъстери и това е основният проблем за устойчивото производство на биомаса и на храни в България.

„По-голямата група от фермери търсят високият добив, но трябва да е ясно, че високите добиви на чуждестранните сортове в повечето случаи са свързани с изключително високи вложения. Тези сортове не са създадени при нашите условия и за да могат да реализират пълния си генетичен потенциал и да бъдат минимизирани вредните условия на средата, е необходимо да се използват по-високи торови норми и да се прилагат повече пестициди за запазване на растителното здраве. Логично, прагматично е да се гледа цялостно картината, какви средства се влагат за получаване на определена продукция, а не само добива. Като прибавим и екологичната загриженост с колко вложения и какъв е екологичният отпечатък, който остава след отглеждане на една или друга култура и сорт, тогава фермерите трябва да правят доста по-сериозен информиран избор“, коментира тя.

Подпомагането в новата ОСП

Една от най-атрактивните интервенции, които са включени в националния стратегически план за новата ОСП е „Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия“, която предвижда четири приоритетни сектора но селското стопанство да бъдат подпомагани при използването на адаптирани към климата сортове, тоест местни. Групите култури са „Плодове“, „Зеленчуци“, „Десертни лозя“ и „Билки“. Стопаните ще трябва да притежават поне 0,3 ха обработваеми площи, като за различните групи подпомагането ще бъде, съответно от 329 евро/ха за билки до 536 евро/ха за местни сортове зеленчуци.

Устойчивото отглеждане на растенията също е част от политиката на новата ОСП и за изпълнението на тази задача в стратегическия план е включена и мярката „Използване на устойчиви практики и сортове, отглеждане при специфични условия“, която ще насърчава засаждането на местни сортове и поддържането на добър баланс на запасеност на почвите с органични вещества.

Културите на бъдещето

„И в бъдеще ще имат място тези култури и биха били важни тези култури, които са добре адаптирани към нашите климатични условия, които са пренебрегвани“, коментира проф. Божанова от ССА. Тя дава пример с твърдата пшеница. „Тя е изключително добре адаптирана към конкретните климатични условия. Неслучайно има много голямо генетично разнообразие на вариетети, които е един от сигурните признаци, че тази култура се е развивала тук добре и донякъде е протичал вторичен еволюционен процес. Друг е въпросът, че при нашите условия търсенето и отглеждането на твърда пшеница е непостоянно през годините и това се дължи най-вече на факта, че ние нямаме преработвателни мощности, за да превръщаме суровината в друг продукт, който да носи допълнителна добавена стойност.“, допълва тя. Според нея в бъдете биха били важни тези култури, които от една страна са добре адаптирани към климатичните условия в България и имаме традиции в отглеждането им, а от друга страна успеем да ги преработим до продукти, които да ни донесат допълнителна добавена стойност, а не просто да ги изнасяме като суровини. „Износът основно на суровини е сериозният проблем в момента на нашето земеделие. Другото, което би било от огромна полза, това е разнообразяването на културите и сортовете от една и съща култура. Това би довело както, до икономически ползи, така и до екологични и ще повиши агробиоразнообразието“, твърди проф. Божанова.

Иновациите изискват средства

„Селекцията е не само създава иновации чрез новите си сортове, но тя самата потребява много иновации и затова селекцията е скъпоструващ процес“, казва проф. Виолета Божанова. „За съжаление, през последните 20 години до голяма степен поради неосъзнаване на ролята на селекцията и производството на семена за икономиката ни и възможността да се прави сериозна добавена стойност беше неглижирана. В резултат на това нашите селекционни програми, които традиционно бяха много силни при всички видове култури с много сериозни резултати на световно ниво, намалиха темпото си поради факта, че всички тези методи изискват много средства и висококвалифицирани и скъпоплатени специалисти“, допълва още тя. През последните години благодарение на участието ни в някои оперативни програми, национални научни програми, финансирани от МОН и в рамковите програми за научни изследвания “Хоризонт” успяхме да привлечем повече финансови средства в т.ч. и за селекционни изследвания. Учените участват в проекти в рамките на Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ и в компонент 1 към тази програма „Климатични промени, екосистеми, услуги и хранителни системи“, както и по програмата „Интелигентно растениевъдство“, благодарение на което се внедряват нови дигитални методи за ускоряване на селекционния процес.

 

Източник: agrozona.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.